08/06/2026
Здравейте, приятели!
Ако искате да прочетете повече за мен и за книгата ми "Барут и череши", ви подканям да прочетете това прекрасно интервю ♥️
Знаете, че подкрепям българската литература и тук най-често ви срещам с любими мои български автори и книги. Вярвам, че зад всяка история стои човек, който заслужава да бъде чут, а зад всяка книга – талант, труд и много вдъхновение.
Затова днес с удоволствие ви срещам с Габриела Марико/ Gabriela Marikostenlieva – автор на първия български тъмен военен роман „Барут и череши“. С тази емоционална и завладяваща история тя успя да докосне сърцата на много читатели и да остави трайна следа в съвременната българска литература.
С това интервю ви каня да надникнем в света на Аарон и Виви, да поговорим за вдъхновението зад романа и да се срещнем с човека, който стои зад тази впечатляваща история.
📌 „Барут и череши“ съчетава две на пръв поглед противоположни образности – войната и нежността. Как се роди това заглавие и какво символизира за теб?
🍒 Доста дълго търсех заглавие, което да отразява противоположността на героите ми и това колко несъвместими изглеждат на пръв поглед. В процеса на писане се роди идеята за техните специфични аромати и сякаш всичко си дойде на мястото. Реално заглавието символизира точно това – два напълно различни свята, свързани помежду си от съдбата.
📌 Определяш романа като „тъмен военен романс“. Какво те привлече към този жанр и защо реши да го развиваш именно в българската литература?
🍒 Жанрът никога не е бил самоцел за мен. Всичко започна от една история, която живееше в главата ми от години и просто трябваше да бъде разказана. Парадоксалното е, че голяма част от сюжета всъщност стъпва на реални събития, случили се тук, в България. Но въпреки това бях категорична, че действието трябва да се развива извън пределите на България, за да звучи модерно, съвременно и глобално. Вярвам, че родният пазар има огромна нужда от автори, които пишат в този стил, и бях твърдо решена да разчупя стереотипите.
📌 В центъра на историята стоят двама души с тежки емоционални рани. По-трудно ли беше да изградиш образа на Вивиан или този на Аарон?
🍒 За мен изграждането на мъжките образи се оказа много по-лесно. Израснах обградена от мъже, затова знам точно как мислят, как действат и какво ги води. Вивиан се оказа истинският препъникамък – аз самата съм типичната „мъжкарана“, а исках тя да бъде моята пълна противоположност: мека и истински женствена.
📌 В книгата личи сериозен интерес към психологическите травми и последиците от тях. Имаше ли предварителна подготовка, преди да седнеш да пишеш?
🍒 Да, имам солидна подготовка в тази насока, тъй като съм завършила психология. Всъщност една от основните ми причини да пиша е желанието да покажа различни травмиращи ситуации и начина, по който те променят живота ни. Надявам се читателите да могат да извлекат от моите истории нещо ценно, което да им бъде полезно в реалността. За мен историята на Виви и Аарон е много повече от просто любовен роман, стига човек да може да чете между редовете.
📌 Вивиан бяга от миналото си, а Аарон сякаш бяга от собствените си чувства. Смяташ ли, че човек може напълно да избяга от своите демони?
🍒 Не, не смятам, че човек може да избяга от демоните си. Може само да се научи да съжителства с тях, без да им позволява да управляват живота му. Всяка преживяна травма оставя дълбок отпечатък в душата. Точно като физическите белези – с времето те зарастват и избледняват, но нараненото място вече никога не възвръща предишния си вид.
📌 Аарон Блейк е войник, но и човек с изключително уязвима вътрешна страна. Имаше ли реален прототип или вдъхновение за неговия образ?
🍒 Да, както казах в предишните си отговори, до голяма степен историята ми се базира на реални събития и хора. Прототипът на Аарон е мой много близък човек.
📌 Кой момент от развитието на отношенията между Вивиан и Аарон беше най-емоционален за теб като автор?
🍒 Много е трудно да избера само един момент, защото книгата е пропита от емоции. Но най-трудно ми беше да опиша миналото на Вивиан. Изстрадах буквално всеки ред и искрено се надявам читателите да усетят този заряд, защото не спрях да плача, докато пишех тези сцени. А ако говорим за любовната линия с Аарон – кулминацията за мен беше мигът, в който най-после признаха чувствата си един към друг. Това категорично остава една от абсолютно любимите ми сцени в цялата книга.
📌 Книгата засяга чувствителни теми и носи предупреждение за читатели над 18 години. Имаше ли моменти, в които се колебаеше докъде да стигнеш в откровеността си?
🍒 Да, имах много колебания и страхове и в крайна сметка реших да балансирам нещата, за да е подходяща и за хора, които не са чели други книги в този жанр. Смятам, че „Барут и череши“ е много подходяща за встъпление в жанра. Но не обещавам същото за следващите ми книги.
📌 Вярваш ли, че любовта лекува, или по-скоро ни дава сили сами да се излекуваме?
🍒 Не вярвам, че любовта лекува сама по себе си. Тя по-скоро ни дава сили сами да се справим с травмите си. Но ключовото тук е партньорът до нас – неговата подкрепа и разбиране. Без тях просто няма как да се получи.
📌 Коя сцена ти отне най-много време за написване и защо?
🍒 Началото винаги е най-голямото ми изпитание, защото залагането на основите е най-сложният етап. Но премина ли бариерата от първите 10–15 глави, историята набира инерция и сякаш започва да се пише сама.
📌 Имаше ли момент, в който героите „поеха контрол“ над сюжета и те изненадаха?
🍒 Да, определено. Човек в главата си винаги има основните елементи от историята, но свързването на тези елементи е това, което се поема от самите герои в процеса на писане.
📌 Каква беше най-емоционалната реакция на читател, която си получавала досега за „Барут и череши“?
🍒 За мен е огромна чест да получавам толкова многобройни емоционални отзиви. Но онова, което наистина ме оставя без думи, са признанията на жени, минали през същата болка като Вивиан. Когато ми кажат, че книгата им е вдъхнала кураж и мотивация да се борят, разбирам, че съм си свършила работата като автор. Също така никога няма да забравя как един читател буквално изяде корицата на книгата от нерви.
📌 Много читатели споделят, че книгата ги е разтърсила емоционално. Очакваше ли подобен отзвук?
🍒 Не, изобщо не съм очаквала подобен отзвук. Ако трябва да бъда болезнено откровена, смятах, че няма да успея да продам първия си тираж. Но за мое изумление той се продаде за по-малко от двадесет и четири часа.
📌 Има ли герой от романа, чиято история би искала да разгърнеш в отделна книга?
🍒 Да, за всеки един от отряда на Аарон бих искала да има отделна книга, но смятам, че това би било твърде много. Затова на този етап ще има само книга за Майкъл и Сара.
📌 Работиш ли вече по следващ проект и ще останеш ли в жанра на тъмния романс?
🍒 Да, вече работя по следващата книга от поредицата и тя ще бъде дори по-тъмна от предишната.
📌 Ако трябва да опишеш „Барут и череши“ само с три думи, кои биха били те?
🍒 Емоционална, разтърсваща и драматична.
📌След всичко, което Вивиан и Аарон преживяват, според теб кое е по-силно – любовта, съдбата или изборът?
🍒 Любовта има изключителната способност да избира вместо теб, но никога не можеш да избягаш от съдбата.
Благодаря на Габриела Марико за отделеното време, за искрените отговори и за възможността да надникнем зад страниците на „Барут и череши“. Пожелавам ѝ вдъхновение, смелост да следва творческите си идеи и още много читатели, които да откриват частица от себе си в нейните истории.
А на вас, скъпи читатели, пожелавам да не спирате да подкрепяте българските автори и да откривате книги, които оставят следа в сърцето ви. До следващата литературна среща!
©️"Блогът на библиотекарките"
Мария Тотевска - Иванова
