Здравейте, приятели!
Добре дошли на всички, които по един или друг начин сте попаднали в моята страничка, създадена с цел да покажа творенията си.
Казвам се Доби Атанасова от гр.Смолян, майка съм на две прекрасни деца – син и дъщеря, които са смисъла на живота ми. Винаги съм обичала плетени неща. Може би, защото съм от онази порода „измръзници“, на които винаги им е студено. За това реших и ст
раничката да носи името „Топлинка от Доби – Dobbie’s handmades“.
От малка имах интерес към плетено. За това има „вина“ и моята майчица, която не спираше и продължава да плете. Тя ме научи на основни неща и когато родих дъщеря ми ръцете все ме сърбяха да направя нещичко за нея, което да я пази от студа. Така плетенето се превърна в мое хоби. Започна се едно купуване на игли, прежди, копчета и какво ли още не. След като живота ми удари шамар свързан със сина ми, точно плетенето ми помогна да се съхраня психически, за да бъда полезна на детето си и да се борим заедно с изпитанието.
През 2016г. ми поставиха диагноза, която преобърна живота ми на 720˚. Минавах през всички възможни и невъзможни състояния – плачех, обвинявах се, задавах си въпроси от рода „Защо аз? Защо точно на мен?“. Търсих информация за състоянието си и за това какво би ми помогнало, освен лекарствата. Не можех да си намеря място. И така, докато не попаднах на материал, в който бе казано, че: „В хода на лечението ролята на психологическата консултация и терапия е много важна, както за преодоляване на първоначалния шок от диагнозата, така и за справяне с депресията от болката и преодоляване на стреса, който може да влоши състоянието“.
С две думи трябваше да открия МОЕТО СИ НЕЩО, което да ми помогне.
Така моето хоби се превърна в неразделна част на основното ми лечение!
За мен е удоволствие да създам причината за вашата усмивка!
Ваша, Доби!!!