04/11/2023
А защо 320 метра въже?
Сядам да пиша текст, което не е много често срещана гледка, защото обикновено съм заета с куп други неща, но смятам че е редно да разкажа как възникна идеята и кой стои зад нея.
Та да ви се представя – аз съм Ивайла и професионално се занимавам с медии и комуникация от има-няма 10 години, но по душа винаги съм си била артистична личност. Освен това ми е изключително приятно да създавам неща с ръцете си и да ми е красиво пред погледа. Зареждам се от позитивни и креативни хора и обикновено ги намирам навън, защото обикновено карат ски, колела, катерят планини, обикалят близки и далечни земи или просто пият по бира в някой бар, за да се посмеят и послушат музика на живо. На практика така си прекарвам времето и аз, така че до тук добре – разностранни спортни и културни интереси и голямо желание да ги правя всичките. Не ми е лесно с тайм мениджмънта, но пък знам, че ми носят вътрешно удовлетворение.
И така през 2020, докато бях на зимна ваканция с цел каране на сноуборд в родната Пирин планина, се срещнах с макраме изкуството в ... интернет. Далеч не звучи толкова вълнуващо, но всъщност за мен си беше, защото толкова много се впечатлих, че изрових целия интернет да видя какво може да се направи, а в действителност всичко може да се направи и така се запалих безобразно. В следващия момент купувах въжета в София и реших да се пробвам, направих едно малко стенно пано, което смея да кажа че ми се получи чудесно, ей така от раз. Казах си „добре май ми се отдава това с плетенето“, научих основните възли и започнах да си съчинявам дизайни или да си миксирам от други такива, които съм разглеждала и така вече три години. В началото се смеех, че това е моето „пандемично хоби“, защото тогава наистина ми се беше отворил един прозорец от време, в което не бяхме много социални и моята жизнена натура не можеше да го остави просто така. Но сега вече бих казала, че това е моето изкуство, намерих си го и си паснахме много добре, имам планове и желание да го развивам, така че си говорим за една своеобразна любов 😊
320 метра въже ми трябваше, за да си направя първото голямо стенно пано. Реших че си е добра основа за разговор от една страна, от друга – хората са много впечатлени всъщност колко много материал се използва, а и нещо много го мислех това с името и така си остана. На мен ми харесва да казвам, че работя по „320-ката“, а и в последствие като се зачетох във всякакви нумерологични и етимологични връзки се оказа, че си е направо сакрално число, но няма да намесвам това тук, защото няма нищо общо с възникването на идеята ми. Това пано стои в дневната на сестра ми, то си остава в семейството.
Винаги съм предпочитала ръчно правените изделия, особено когато става въпрос за декорация, аксесоари, бижута и съм гледала да подкрепям независимите творци. Вярвам и усещам, че енергията, която носят, е много индивидуална и специална. Споделяйки тук малко повече за себе си, се надявам да усетите енергията, която влагам в моите макрамета и да ви носи чувство на красота и хармония, така както на мен. И съм насреща да обсъждаме идеи, за да ги сбъдвам.
