08/06/2026
🏝️🇧🇬🌊. Понякога човек има нужда само от няколко часа далеч от ежедневието, за да си припомни, колко красив и вдъхновяващ е светът.
Вчера имах възможността да посетя остров Света Анастасия (Фармаколитрия - Лечителка) –единственият обитаем остров по българското Черноморие.“ Малко късче земя сред морето, събрало в себе си векове история, легенди и неподправена красота. Островът е възникнал от вулканични скали, бил е манастир, затвор, убежище на творци и пазител на безброй истории. Разказват, че Света Анастасия спасила монасите от пирати, изпращайки буря, която потопила кораба им, а днес край бреговете още може да се види скалното образувание, наречено „Вкамененият пиратски кораб“. Освен него природата е изваяла и други чудати форми – Гъбата, Дракона и Портата на слънцето.
Напоследък времето все не ми достига за #макрамета и творческите ми занимания. Но именно това кратко пътуване ми напомни нещо важно – вдъхновението не изчезва. Понякога просто чака да го срещнеш на правилното място.
Докато гледах морето, стария фар и скалите, мислех за всички неща, които човек създава с ръцете и сърцето си. За красотата на простите неща. За тишината, която подрежда мислите. И за това как всяко ново на начало започва с една малка искра.
Върнах се с усещането, че скоро отново ще намеря време за въжетата, възлите и онези малки творби, които носят частица от душата на своя създател.
Понякога едно кратко пътешествие е всичко, от което имаме нужда, за да открием отново себе си.
