27/08/2026
И дъждът не ни спря да си направим деня прекрасен. Облаците, като разбраха за нашите планове, промърмориха нещо в небето, а ние с цветето чакахме усмихнати да ни полее, но ни пропусна.
Тъкмо си намислихме да влезем в ролите на Нимфа и Сатир, празнувайки Дионисиев празник поради липса на простосмъртни наоколо, когато се появиха двойка елфи, решили да си починат след работа в „Технополис“ до Коматевския възел.
Отложихме празника, като насочихме енергията в посока готвене.
Това беше едно леко, неангажиращо, плавно и синхронизирано правене на еуфория в пластмасови чинии. Тигрови скариди с лайм, селъри, бяло вино и чесънче. Телата на помазаните водни скакалци, полегнали върху репички и рукола накараха виното да се самоопредели като италианско. Сьомговата пъстърва се къпеше в пушек от дъб, докато кротко си похапвахме.
Докато потрепервахме от поредната хапка, приятните аромати наоколо заблудиха два хобита с големи раници. Изглеждаха стресирани, като да са избягали от назгулите в Пловдив и да търсят място за нощувка.
Естествено, като хост на това прекрасно място и с позволението на местните духове и енти, им предоставих президентския апартамент.
Реката вечерта сънува с нас и подсказваше сюжета. Трудното е, докато разбереш, че няма смисъл да разбираш какво ти говори. Тя си води безкрайните мантри за благоденствие.
Медийното затъмнение е нещо, което бих определил като топъл дъжд в термален басейн. Пълно „густо, майна“! Няма обхват. Нещастието и този път ни подмина.
На следващия ден си направихме кафе и отидохме да се топнем в студения вир под нас, който по нищо не отстъпваше на малка плажна ивица по Северното Черноморие.
И там обхват често няма. И там животът тече по негови си стандарти. И там, към границата на спокойствието, няма хора.
Въобще, защо е този мазохизъм да си на педя пясък от съседа, не ми е ясно, а и не искам да знам. Някакъв посттравматичен стрес от собствената ни несамодостатъчност ли е или по-скоро липса на одобрение от обществото, лиии...
Задавахме си въпроси с цветето, докато тънката струя студена вода се разбиваше в краката ни. Легнали на звезда върху плоските камъни, си разсъждавахме по темите, без да се питаме.
Прибрахме се в града и веднага оразмерих човечеството в трипластова карта. За всяко дъно имах марка, за всяка висота лимит, а в средата геодезист.
И в камък, ножица, хартия намерих разчертани схеми в сантиметри.
И в животите си предпочитам живота пред пръстта.
Наздраве!
