Antique shop Plovdiv

29/06/2024

https://www.plovdiv24.bg/novini/regionalni/Otkrivat-pametnik-na-Levski-v-Markovo-2164821

"Мога да се похваля с нещо, което за мен е много важно и ценно, не знам колко хора ще го оценят. Но ...

25/01/2024

На 31 октомври 1930 г. младоженците цар Борис III и царица Йоанна пристигат в София и кортежът им поема през града, украсен с български и италиански знамена. На Лъвов мост, където е построена специална арка, царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата.
Самата брачна церемония се провежда в храма „Свети Александър Невски”.
Дипломатът Иван Станчов, син на Димитър Станчов споделя любопитни подробности за сватбата им: “Гостите на сватбата бяха помолени да не носят черно, тъй като царят виждаше в това лош знак. Повечето дами бяха отделили твърде много време за премените си и въпреки това дори в деня на церемонията телефонът у нас звънеше непрекъснато, а съпругата ми трябваше да успокоява съпругите на висшите правителствени чиновници, че Техни величества сигурно няма да възразят, ако съответната дама си сложи кафявото палто с черната кожена яка или носи черно перо на зелената си шапка.”
По случай великото събитие се състоят три дена народни тържества. Помилвани са хиляди души затворници.

20/03/2023

Реклама на велосипед Балкан 26

03/03/2023

ПОКЛОН!
"Строителят на паметника на връх Свети Никола( Шипка)- Пеньо Колев- Бомбето Свидетели, срещали се с него приживе, бяха изумени кога са разбрали за неговото дело и колко скромно и анонимно е доживял старините си. Когато хората на майстор Илия Мъглов преди Пеньо Колев да поеме строежа, се отказват, заради свирепите бури и рекордни студове на върха.Когато първата му строителна бригада се разбягва,за да намери нова с балканджии от Габровския край, които не се плашат от стихии.Когато хората, избрали да работят с Пеньо Бомбето използват собствения си добитък, с който да пренасят строителен материал от с.Шипка и Казанлък до върха. Когато се налага да изпраща в софийска лаборатория, откритият на върха пясък,за да бъде тестван за годност и да чака с дни положителен отговор,за да продължи работа.Както казва самият Пеньо Колев:”Тогава не се ползваха ръкавици, та и ние на това паметно място оставихме немалко строителна кръв по зидарията”. Сред помощниците на неговата бригада са Иван Менев от с.Дралфа(Търговищко)
Стефан Гърбатулов и Христо Михов от с.Шипка, мнозина шейновци и шипченци, започнали да разширяват пътеките до върха доброволно, без пари.
През 1928-29-30 г. върхът е бил пронизан още с куршуми и гюлета, виждали са се полузарити кости:черепи, ръце и крака, а строителите на паметника ги събирали за костницата, която да ги съхрани. “Хем ни беше страшно, хем гордо”, пише в спомените си Пеньо Колев- Бомбето.Месеци наред той и неговите хора спят в землянки, за да оцелеят от бурите и мечките-стръвници. Докато най-накрая през октомври 1930 г. паметникът на българското Възкресение е завършен! За да дойде 26.08.1934г.-денят на откриването, когато върхът почернява от хора, дошли за голямото събитие.Сред тях е и бащата на Пеньо Бомбето, бил път пеша чак от родното търговищко село Дралфа, за да чуе хубави думи за сина си. Сам той някога бил строител, заедно с Уста Колю Фичето. На самия връх са големците и царят, а Пеньо Колев стои настрани, сред множеството. Въпреки, че е поканен на тържеството, горе никой не го вика.Има слово.Раздават се награди и то,все на хора, които никога не е виждал.Малко обидно му става, че за него, простият строител и за другарите му никой не споменава, поне една дума. И от този момент кракът му не стъпва на връх Шипка цели 30 години. След време слушал как екскурзоводите споменават неговото име пред наши и чужди туристи със сълзи на очи. Искало му се да извика: “ Мили хора, аз съм тоя майстор”! Но дори неговите земляци чули името му от устата на екскурзовода, когато ходили на екскурзия до паметника. Днес можем само да предполагаме ,как се е чувствал, когато след 30 години е трябвало да си купи входен билет от 1 лв. с изображението на паметника, който бил делото на живота му.Без кой знае какво оповестяване, през 1973 г. Пеньо Атанасов Колев- Бомбето получава Народен орден на труда-бронзов и златна значка “ Колю Фичето” през 1975 г.
Умира на 85-годишна възраст
през 1987 г. в гр. Попово, където е погребан. Светла и вечна да е паметта за него!"
споделено от интернет

10/09/2021

Много интересен филм показващ живота из улиците на Париж по време на Belle Epoque.

Niedawno odkryta została niesamowita kolekcja fotografii mieszkańców Paryża końca XIX wieku. Te niesamowite zdjęcia są świadectwem początków społeczeństwa konsumpcyjnego i optymizmu Belle Époque we francuskiej stolicy.

27/05/2021

На днешния ден 27.05.1840 г. в Ница /Франция/ е починал една от най-ярките личности в музиката, легендарният цигулар, китарист и композитор - Николо Паганини /1782 - 1840/

23/05/2021

Последна нощ на "Титаник". Тази снимка е направена 2 часа преди Титаник да се сблъска с айсберга.

23/05/2021

Бурната история на часовника за почти 30 милиона долара “Мария Антоанета”
Оценен на почти 30 милиона долара (почти 24,5 милиона евро), Breguet Grande Complication Marie-Antoinette се смята от мнозина за най-впечатляващия часовник в света за своя дизайн и за историята, която го заобикаля. Абрахам Луис Бреге, известен швейцарски часовникар, започва да го прави през 1783 г. за кралица Мария Антоанета. Нито монархът, нито създателят обаче можеха да видят шедьовъра завършен. Синът на Абрахам Луис го завършва през 1827 г., четири години след смъртта на баща си и 34 години след смъртта на получателката му.
Легендата разказва, че мистериозен почитател на Мария Антоанета е възложил на Ейбрахам Луи Бреге да направи възможно най-зрелищния часовник, достоен за кралицата. За целта трябвало да има всички познати до този момент функции: звънене на всеки час и на всеки четвърт час; да има термометър; да показва деня, месеца, годината и високосните години; да сочи слънчево време, да бъде едновременно фин, деликатен и здрав. Трябвало да бъде идеалният часовник.
Възложената му задача не беше лесна, но Бреге се справя с предизвикателството. Той оборудва прозрачния изцяло златен джобен часовник с много свои изобретения, като автоматичното навиване. Усложненията, произтичащи от Френската революция, забавят създаването му и не позволяват да попадне в ръцете на кралицата.
През 1793 г. Бреге трябва да се върне в Швейцария, за да се приюти и взима със себе си недовършения часовник. Кралицата така и не го зърна, екзекутирана на гилотината на 16 октомври същата година на Площада на революцията.Две години по-късно, през 1795 г., Бреге се завръща в Париж, пълен с нови идеи. Вече считан за най-известния часовникар в света, той е награден с най-високото отличие във Франция – Почетния легион.Той продължава да фокусира усилията си върху довършването на своя шедьовър, въпреки че кралицата вече не е жива. За съжаление и той като нея не успява да го види завършен. Успява синът му да го завърши.

19/05/2021

„Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е най-високото отличие в Царство България. Той е династическият орден на българските царе. Учреден от Цар Фердинанд I на 18 май 1909 г., по повод обявяване на независимостта на България (ДВ №104/21.05.1909 г.), а през февруари 1910 г. е утвърден със закон от XIV Обикновено народно събрание. Орденът символизира суверенитета на страната и авторитета на монарха, който е негов Велик магистър и единствен носител на „голямото огърлие“. Инсигнията на ордена е задължителен атрибут от официалното облекло на българския цар. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя Кирил и Методий. Звездата на ордена силно наподобява френския династичен орден Св. Дух, учреден от Анри III Валоа през 1578 г. Тази прилика едва ли е случайна, като имаме предвид произхода на Цар Фердинанд I и специалното му отношение към династичната традиция. Девизът на ордена е „EX ORIENTE LUX“ (От изток е светлината).
(на снимката - Малко огърлие на орден „Св. св. Кирил и Методий“ )

19/05/2021

Автомат за продажба на цигари, предлагащ единична запалена цигара, 1931 г.

17/05/2021

На снимката е италианката Рита Леви-Монталчини, на стотния си рожден ден. Рита е невробиолог, първата жена приета в Папската академия на науките, носителка на Нобелова награда и обявена за пожизнен сенатор на Италия, чест, която се полага предимно на бившите президенти. Стройна и изящна красавица, притежаваща елегантен царствен стил и разкрепостен нрав, тя умира на 103 години, без никога да се е омъжвала и да е боледувала. На нея принадлежи фразата:
"- За подобряване на храносмилането пия бира, при липса на апетит пия бяло вино, при ниско кръвно налягане - червено, при високо - коняк, при ангина - водка.
- А вода?
- О, такава болест още не съм имала... "