04/12/2022
Плетенето в рода на майка ми никога не било работа или едно от задълженията на жената. Това е било удоволствие и начин, по който са почивали от ежедневната работа. Помня моята прабаба Мария. Щом свършеше кърската работа, щом ошеташе на дребните твари, мили душички по двора, щом приключеше с домакинската работа в къщи, тя беше неизменно с хурката или плетката с двете куки. Казваше ми: " така си почивам, чедо". Прадядо ми винаги беше стъкнат с вълнени чорапи, елеци и жилетки. Всичко изпипано и с равни бримки. Нейната дъщеря, баба ми Невяна, беше я надминала в майсторството. От нейните ръце излизаха вълшебни дантели. Беше майстора на бебешки пелени, терлички, жилетчици и шапки. А майка ми Маргарита... Тя може Всичко. От визането на изящни бродерии, плетене на вълшебни дантели, до изплитане на красиви, пухкави пуловери и жилетки.
И какво мислите, че ще излезе от мен с тия гени. С любов към везба и плетка съм израснала. Да плета или да бродирам това е моето средство да избягам от забързания бяг и стрес. Това за мен не е работа, а начин да си доставя удоволствие и радост. Щастлива съм, че всеки ден, дори и за няколко часа, мога да седна и да релаксирам с гоблен или плетка. Бродирането и плетенето е толкова вдъхновяващо. Кара ме да търся и творя. Среща ме с хора, които са пленени от същата магия.
За мен ще е удоволствие, ако вдъхновя поне един човек да посегне към едната или двете куки, кълбото прежда и реши да се потопи в този магичен свят. Повярвайте, вълшебно е.
Бих се радвала, ако решите да ми пишете и заедно обменим мисли, знания и опит.
