16/09/2026
Моята японска приказка: От Инстаграм до нукадоко на 300 години 🇯🇵🥒🥕🥢
Една вечер се прибирах уморена от работа и докато пътувах с трамвая погледнах Инстаграм.
Видях съобщение от непознат човек. Жена, която се представи като японка живееща в България ми пишеше, че иска да се свърже с мен по повод проект на японската телевизия. Е, мислите ли че повярвах на тези думи?! Определено бях скептична, след като веднъж вече ми хакнаха профила в Инстаграм. Все пак любопитството надделя и отговорих на съобщението.
Разказа ми как TV Tokio има предаване, което дава възможност на хората, запленени от Япония и японската култура, да се докоснат до този вълшебен свят, да го опознаят отблизо и да преживеят автентична среща с японския начин на живот, традиции и култура. Възхитени от моята страст към японската ферментация и най-вече нукадоко и нуказуке, те ме поканиха да участвам.
Така започна моята приказка за Япония. Любовта ми към тази страна и страстта към японската ферментация ме отведоха отвъд границите на моите мечти. Имах тази невероятна възможност не просто да отида в Япония, а да се срещна и запозная с прекрасни хора, както и да науча от първо лице за автентичния метод за ферментиране на зеленчуци в оризови трици - нуказуке. Толкова мили и сърдечни хора. Научих много, опитах много, преживях много.
В град Шизуока се запознах с прекрасните Мидори-сан, Нонака-сан и тяхната дъщеря, които разкриха много тайни за Нукадокото, което създават и гледат с голяма страст, докато стане готово да бъде среда за ферментиране на зеленчуци. По този начин осигуряват готова ферментационна среда за всеки, който иска да хапва вкусно и здравословно нуказуке у дома. Като стартер използват нукадоко на 100 години, наследство от майката на Нонака-сан.
В град Шизуока текат реките Абе и Варашина, които извират в южните планини на Южните Алпи. И двете реки са известни с изключително вкусната си вода, а районът е и процъфтяващ център за отглеждане на уасаби, айю (сладка риба) и правене на саке. Именно качеството на водата на река Варашина определя мястото където семейството живее и ферментира оризови трици. В града има магазин, който предлага различни сортове ориз и мелници които отделят обвивката на ориза – нуката.
Префектура Шизуока е най-големият производител на чай в Япония, така че имах и щастието да пия и вкусен японски чай. Организираха ми семейна вечеря, на която опитах най-вкусната мисо супа, много традиционни японски ястия, както и рибен кейк от черен ханпен характерен за тази префектура. Най- голямото желание на Мидори-сан и Нонака-сан е младите да не забравят традициите и да се хранят здравословно. А какво по-подходящо от една готова кутия, в която магията на ферментацията се случва. Щастлива и благодрна съм, че и аз получих такава, за която се грижа с много любов у дома.
След тези вълнуващи дни приказката продължи в град Китакюшу в префектура Фукуока, на остров Кюшу. Там се запознах с Фуджита - сан, прекрасното му семейство и слънчевия им екип. Фирмата е специализирана в приготвянето на нукамисодаки (nukamisodaki) – традиционно местно ястие от задушена риба, в което се добавя и нука, ферментирали оризови трици (приготвя се от сардини или скумрия). Възхищавам се на отдадеността, с която семейството създава ястието по една и съща рецепта повече от 40 години. Там също бях приета много сърдечно и имах незабравими дни. Фуджита – сан ми сподели някои от тайните си за приготвянето на тази любима на цяла Япония риба и ми подари част от табенуката (ферментирала съставка която използва за готвенето), с което си донесох не само мили спомени, а и умами съставка за кулинарни преживявания и удома.
Като един гастрономически ентусиаст не мога да не споделя удоволствието от вечерята, която ми организираха. В луксозен ресторант заедно с екипа на фирмата се потопихме в разговори за двете култури, опитах толкова ястия, че цял пост няма да ми стигне да споделя. Само да вметна, че нашата отлежала дядова усуканица, която бях занесла доста ги изпоти ;)
На следващия ден се запознах с председателя на Асоциацията за изследване на пастата от оризови трици и готвенето на оризови трици в Китакюшу, д-р Кимура Хироши. Бях възхитена да открия, че съществува такава асоциация, чиято цел е да съхранява традициите и да ги предава на младите поколения. С д-р Хироши Кимура, с когото вече често си пишем и ми споделя лекциите си, които изнася пред ученици и студенти, имах възможността да се докосна до тази жива традиция. Той ми показа нукадоко на 300 години, а опитахме и нуказуке, ферментирало в нукадоко на други членове на асоциацията.
Наистина не мога да опиша колко вълнуващо беше за мен всичко това.
Тръгнах си от Япония изпълнена с много благодарност, любов и надежда, че ще мога да предам поне частица от това което изпитах.
Иска ми се и ние в България да показваме това уважение към храната, към ближния, към дома, към традициите.
Екипът от българи и японци, с който реализирахме този проект беше невероятен, страхотни хора. Благодарна съм на всеки един от тях 🙏
И помнете, всяка мечта може да се сбъдне, само трябва да повярваш в нея! Когато нещо е от сърце, то се случва!
