16/04/2026
Експресия. Живот. Емоция. Импулс.
Мога ли да контролирам контрола си или ръката ми рисува под булото на осъзнатото несъзнавано?
Нещата са следните…
Първо е съмнението и дали ще изхабя белия лист, рисувайки нещо, което няма да ми хареса.
Второ е това, че ако не ми хареса, ще се срещна с гласеца, който редовно е на смяна. Онзи, който и ти имаш и хищно те чака да те завре в дън земя.
Трето е съмнението и ще мога ли да се изправя след това и въобще ще мога ли да „нарисувам“ отново усмивката на лицето си.
Четвърто е пускането по пързалката, защото досега съм утвърждавала сценария, а листът още е бял и боите ме очакват.
Пето е облекчението, или иначе казано прекосяването на менталната заблуда, че всичко, което съм приемала досега, е било истина. А то е добра маркетинг стратегия, която ни държи затворници, чиито тъмничари сме самите ние.
За който не ме разбира, с прости думи е… Всичко, което знаем, е написано така, че да не оспорваме заблудата. Мислите ни раждат затвори и лабиринти, от които изглежда няма изход.
Изход има и той се намира на същото място, което ни забранява да го видим в мозъка и мислите, които си повтаряме 24/7.
„Не мога. Страх ме е. Не ставам за нищо. Нищо няма смисъл. По-добре се откажи.“
Знаете ги всичките, защото всички ги носим като тежки вериги, правейки се, че животът ни е прекрасен.
Неговата прекрасност идва от това да приемем онези ужасни периоди или години така, както приемаме щастието, и да знаем, че това е най-нормалният и здравословен живот.
Онзи съвършено куриран и подреден бутафорен живот (показвам непрекъснато в социалните мрежи) е кухо, вмирисано великденско яйце на 101 години. 🤣
С обич, Вики ❤️
🖌️ Art and design by Vic Tomova
💻 www.monamedesign.com
®️ All rights reserved
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
#арттерапия
