21/02/2026
Здравейте, приятели!
Липсваха ми разговорите с вас!
След близо две години съм радостна отново да ви поздравя и да напиша нещо, което мисля, че дължа на всички Ви, но до сега не успявах да намеря в себе си силите да го направя.
Две години минаха, от както затворих вратата на ателието си за последен път, стегнах куфара и заминах за чужбина.
Някой от вас не ме забравиха, други ми пишеха с молба да изпълня поръчки, а аз всеки път със свито сърце обяснявах, че в момента не тъка, но с удоволствие и радост ви пренасочвах към мои колеги.
Някои от вас ме питаха, какво се е случило, а аз отбягвах въпроса и го оставях без отговор, защото не бях готова да обявя публично, че вече не тъка.
Истината е, че тъкането за 16 години ми даде много, много, много и вдъхновение и приятели и изживявания, които пазя в сърцето си както и възможността да изгледам и да изуча децата си и да живея достойно с приходите от чергите, които творях с любов, а вие купувахте с радост, но и ми взе от здравето. При преглед при лекар той ми заяви, че не знае, с какво се занимавам, но ако не спра веднага, след година има голяма вероятност да съм в инвалидна количка. Светът ми се срина. Аз обичах работата си и освен това не знаех, с какво друго бих могла да се занимавам. Последваха седмици на тревожни мисли за мен и безпътица, докато един ден / 04. 01. 2024. г./, моя приятелка от детските ми години ми се обади с предложение да отида при нея в чужбина, защото се е отворило работно място там, където тя работи. Аз бях безкрайно учудена, защото не бях споменавала на никой, че ми се налага да се преориентирам професионално. Но имаше условие, което беше, че трябва да тръгна след седмица, а аз имах поети поръчки и не можех да си представя да излъжа или разочаровам тези от вас, които очаквахте своите черги. Тогава реших, че ще изпълня поетите поръчки и ако работодателя ме изчака, значи това е новият път по, който трябва да поема. Тръгнах на 25. 01. 2024 г. с чиста съвест, че съм изпълнила, всичките поети ангажименти. Заключих ателието, но не го закрих веднага, то остана да ме чака, защото не знаех дали и как ще се чувствам в чужбина и наистина, така се чувствах значително по- спокойна, че ако нещо се обърка аз имам път назад.
Попаднах в едно красиво място и много лесно успях да се адаптирам. Година по- късно по стечение на обстоятелствата реших да сменя работното място и попаднах на още по- добро и по- красиво място. Пиша, всичко това за да знаете, че съм добре, жива съм, здрава съм, спокойна съм, но все пак усещах, че има нещо, което не съм завършила и дължа да кажа на вас хората, които толкова години бяхте моите вдъхновители, приятели и почитатели
Благодаря на всеки един от вас, който ми е писал през това време с чисто човешкото и приятелско чувство и с въпрос как съм, добре ли съм, оценявам го много високо.
Сега се опитвам усета ми за красота, който нося в себе си да го проявявам в отношенията си с хората, но усещам как ръцете ме сърбят да се изразявам отново чрез изкуство, което обаче все още търся и вярвам, че то пък от своя страна си ме чака да стана готова за да се срещнем. Ако или когато открия новото си призвание да се изразявам чрез изкуство, тази страница и хората, които сте тук първи ще разберете и видите и научите, какво ново имам да кажа, чрез изкуство, но до тогава оставам с топлото чувство на благодарност към, всички вас и с пожеланието... до нови срещи.
П.П.
Сега обаче една моя колежка, прекрасната тъкачка от Самоводската чаршия Миглена Чаталова ми даде уникален пример и искам да го взаимствам от нея и да ви представя, колегите тъкачи, които към момента творят в България за да знаете, че има хора, които продължават да творят с ръце и сърце и поддържат занаята жив.
Ще попитам, Меги дали мога направо да копирам, нейните текстове за представяне на колегите, защото начинът по, който тя пише е пленителен поне за мен.
На тези, които изчетохте това дълго обяснение до край, благодаря и бъдете здрави! Обичам ви!💞
Обичам си и България без значение в кой край на света се намирам!
